Вече няма да има нужда да си регистриран земеделски стопанин по Наредба 3, за да продаваш продукцията си. Достатъчно ще бъде да имаш “излишък” от двора си. Това коментира Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я) във връзка с изказване на ресорния зам.-министър на земеделието Георги Събев.

Гласувайте: За какво ще похарчите парите от извънредната помощ?

Преди дни зам.-министърът подсети общността за въпроса за наредбите, регулиращи фермерските пазари и домашните храни.

„Наредби за фермерските пазари и за изисквания за производство на малки количества храни в домашни условия ще намалят злоупотребите и сивата икономика и ще отговарят на действителността, че потребителите търсят такива продукти”, заяви Събев.

По думите му такива наредби са изключително необходими. Според него именно така ще се даде възможност за легални доходи на производителите.

Някои производители вече алармират сектора за евентуални пробойни в идеята на Събев. 

“Вече не трябва да си регистриран земеделски стопанин по Наредба 3. Достатъчно е да имаш "излишък" от двора си и можеш да продаваш на пазари, тържища, ресторанти и магазини. Никой не те контролира - нито БАБХ, нито НАП, нито плащаш осигуровки. 

Това ще е голям пробив в българското земеделие за търговците и измамниците, за нелегалните вносители и всички други. А като си сготвя вкъщи манджа и ми остане, си я слагам в буркан и я продавам като домашно приготвено свинско със зеле. Може да е и от умрялото ми от чума прасе или агне”, разсъждава саркастично Божидар Петков.

От своя страна младият фермер от Плевенското село Ясен Ерик Борисов коментира пред Агри.БГ, че повечето от неговите клиенти търсят “селско сирене”, а не такова, направено по Българския държавен стандарт (БДС).

“Аз специализирам в правенето на овче кисело мляко, сирене и кашкавал. Спазвам стриктна технология по БДС. Освен това обаче правя и сирене по рецепта на баба ми за т.нар селско сирене. Клиентите ми го предпочитат пред това по БДС. Просто вкусът е много по-наситен и им харесва повече”, обяснява младият животновъд.

Ерик не е регистриран по Наредба 26 и реално не може да продава продукцията си на фермерски пазари, магазини и други. Неговите клиенти от години вече го познават и го откриват директно в дома му или във фермата. Наличието на наредба за домашните храни би помогнала на хора като Ерик да продават продукцията си законно и да печелят справедливо от труда си. А в това вярваме, че няма нищо лошо.

Според други производители темите за “фермерските пазари”, “скъсяване на веригите” и “фермерски храни” се повдигат от управляващите едва ли не с користни цели.

“Все по-често наблюдавам, че "експерти и политици", които не разбират от храни и най-вече от безопасност на храни, се опитват да си приписват заслуги и да си придават важност, като използват темата с храните. Основният проблем за качествени и безопасни храни са суровините и използването на доказани и утвърдени технологии за тяхната преработка. Това "скъсяване на пътя", що се касае за храни, е твърде опасна тенденция, която не се базира на професионална и технологична логика. Това скъсяване обикновено е за сметка на снижаване или увеличаване на температурните режими на обработка, намаляване или липса на задължителното време за узряване на храните и правилното им съхраняване и предлагане на потребителя. Толерирането на такъв тип "пазарно" поведение, когато става въпрос за храни, е опасно и води до изкривяване на пазара”, коментират читатели на Агри.БГ.

Тук трябва да уточним, че не става въпрос за скъсяване на технологията или пропускане на важни стъпки от процеса на приготвяне на дадена храна, а скъсяване на веригата на доставки, т.е елиминиране на прекупвачи.

Именно по-прекия път на храната до потребителите е и в основата на стратегията “От фермата до трапезата” на ЕС.

“Ако някой рита против това, значи има материален интерес от наличието на посредници по веригата на доставка”, обяснява друг наш читател.

Трети пък е убеден в следното:

“Най-прекият път от фермата до трапезата е както правя аз - отивам във фермата и си пазарувам, но така за търтеите няма лапачка и те го наричат сива икономика”.

Определено темата с храните ще бъде водеща и в новия програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП), но не трябва да забравяме, че скъсяване на веригата не значи пропускане на някои от важните стъпки по приготвяне на дадена храна. Не значи и вредна храна поне по презумпция. Следва управляващите да продължат дебата и да създадат адекватни законови уредби, които да са в ползва и на производителите, и на потребителите. А измамниците - те нямат място тук, ако условията се изготвят по начин, който ще гарантира недопускане на злоупотреби и нелоялни практики.

Информационната кампания "ОСП работи за нас: Много повече от политика!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.

Следете темата и на cap4us.agri.bg