Някои от земеделците, занимаващи се със зърнопроизводство твърдят, че сроковете за сеитбата се изместват и реално по-късното засяване на пролетниците през тази година е нормално.
Разговаряхме по темата с Димитър Мачуганов, председател на Сдружение на зърнопроизводителите – Ловеч, част от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

Сеитбата започна - работи се ден и нощ 

“Тази година, като температури и като влагозапасяване, реално си изоставаме от сеитбата, същевременно температурите са много ниски. 
Развитите есенници пък са стресирани. Объркани са нещата, защото трябваше вече да е топло, да ги подхранваме, да ги пръскаме”, посочи фермерът. 

При неговите посеви също има т.нар. изжълтяване. “Там, където е преовлажнено, а не са малко тези места, посевите - в нашия край казваме - рижавеят. Това до голяма степен ни притеснява”, каза Мачуганов и разказва: 

“Сеитбата тъкмо я стартирахме и уви - заваля. Чуваме се с колегите - около 6-7 процента има засято. Тепърва отново ще се повтарят обработки, защото сме заготвили, но дъждовете запечатаха площите, които са подготвени. Плевелите нямат почивен ден. Ще трябва да правим една обработка допълнително. 
Весело е с две думи. Все ще има нещо да ни пречи - или много сухо, или много мокро”. 

Общо до момента в стопанството на Мачуганов край град Летница са засяти 250 дка със слънчоглед. 

“Успяхме да откраднем от времето, засяхме и 3000 дка с люцерна. Но тя няма да излезе, защото е студено. Така че тази успеваемост е малко спорна дали не трябваше да изчакаме”, пошегува се с горчивина земеделецът и добави, че се притеснява за колегите си в Южна България, където според него сроковете за сеитба доста са изтървани - отново заради времето. 

“Година с година не си прилича. Това е интересното в земеделието. Това е най-голямото предизвикателство. Познавам доайени в българското земеделие, които имат зад гърба си по 40-45 жътви. И те са ми казвали, че не знаят година с година да се повтаря. Много е важно да се отреагира спрямо годината”, посочва Димитър Мачуганов. 

Много земеделци споделят, че месец май е този, в който вече може да се каже ще има ли реколта или не. 

“Май месец е най-представителен, защото първо виждаме в какво състояние са есенниците - това, което сме посяли есента как е презимувало. Пролетта по принцип гарантира до голяма степен какво ще се случи с пролетниците и колко храна сме дали на есенниците. 
Затова казваме, че май месец е един от най-добре прогнозируемите. Това не означава, че ако си имал добра пролет, да пази Господ, няма да стане едно сухо лято, което ще компроментира посевите. 
По тази причина май месец е сравнително най-показателен за земеделските култури и за работата в стопанството”, обобщава Димитър Мачуганов.