Три четвърти от бюджета на Общата селскостопанска политика (ОСП) отива за директни плащания за фермерите – почти без значение какво правят те. Повечето средства се получават от малцина големи производители и не се използват за справяне със социалните и екологичните предизвикателства, пред които са изправени селските райони, пише Алън Матюс.

Алън Матюс: Новата ОСП ще се нуждае от преходен период

Директните плащания са основният инструмент за подкрепа на фермерите в рамките на ОСП. За първи път представени по време на реформата на ОСП през 1992 г., те са предложени като начин за поддържане на приходите на земеделците. През бюджетния период 2014-2020 директните плащания възлизат на 72% от общия бюджет на ОСП.

Директните плащания може да бъдат обвързани с производството или пък не. Обвързаните директни плащания се отпускат на фермерите на базата на произведена продукция, например на тон произведена пшеница или на литър мляко, или са свързани с хектарите обработваеми площи или броя на селскостопанските животни. Необвързаните директни плащания се базират на земеделския район, но няма изискване фермерът да произвежда. Около 90% от директните плащания са необвързани. Това позволява на фермерите да вземат решения относно производството на базата на състоянието на пазара, знаейки че изборът им няма да повлияе на размера на плащането, което получават.

Фермерите, които получават директни плащания, трябва да следват няколко базови правила (наречени кръстосано съответствие). Те в голяма степен се отнасят до законодателните стандарти, свързани със защита на околната среда, продоволствена сигурност, здравето на животните и растенията и т.н. Правилата също така включват изисквания за консервация на почвата и хабитатите, поддържане на органичната структура на почвата и управление на водните ресурси. Фермерите, които не уважават тези изисквания, са застрашени от получаване на орязани плащания.

Реформата на ОСП през 2013 г. реструктурира директните плащания. 30% бяха пренасочени като „зелено плащане“, за което земеделските производители трябва да покриват комплекс от отговорности, целящи да се подобри околната среда и да се стимулират практиките за опазване на климата. Екоорганизации казват, че тези плащания не са постигнали желаните цели. От друга страна, фермерските асоциации се оплакват, че правилата често не са съобразени с обстоятелствата, в която работят фермерите. Европейската комисия предложи да премахне зелените плащания след 2020 г. На тяхно място страните членки ще разполагат с повече гъвкавост да създадат еко-схеми. Имплементирани по един амбициозен начин, те може да донесат повече ползи за околната среда.

Повечето нови членове на ЕС разполагат с по-ниски средни плащания на хектар, сравнено със старите страни членки. По време на преговорите за реформирането на ОСП през 2013 г. бе поискано националните квоти да се базиран на унифицирано плащане на хектар. Накрая се стигна до по-унифицирано разпределение: нито една страна членка няма да разполага с пращания на хектар под 90% от средното за ЕС. В преговорите за ОСП след 2020 същите страни отново настояват за унифицирано плащане на хектар за всички страни членки.

Тъй като директните плащания са обвързани със земята, техният ефект върху рентабилността на стопанството и приходите зависи от начина на производство. Където земята не е важна (при отглеждането на свине и птици) и където стойността на продукцията на хектар е много висока (вино, градинарство), директните плащания имат ограничена роля. Те са по-важни за обработваемите площи и пашата на животните, където може да надвишат приходите, получени от земеделските дейности.

Предвид разликите в размерите на фермерите в целия ЕС, разпределението на плащанията е много изкривено. Като цяло 80% от тези плащания отиват в само 20% от фермите. Над 30% от тях стигат до само 131 000 от общо 6,7 млн. ферми в ЕС, които получават субсидии. Комисията многократно е предлагала да се постави таван на плащанията. Това предложение обаче винаги остава на заден план.

Директните плащания не носят винаги полза за фермера-реципиент. Около половината от земеделската земя в ЕС е под аренда. Собствениците на земята често прибират по-голямата част от финансирането под формата на високи ренти. Първоначалното основание за директните плащания – като компенсация за фермерите за понижаването на цените, което бе изведено на преден план преди 25 години, вече не е достатъчно убедително. Директните плащания сега се обосновават по 3 начина:

-    Да поддържат ниските приходи на фермите;
-    Да стабилизират приходите на фермерите в рискова среда;
-    Да компенсират по-високите стандарти, които европейските фермери трябва да покрият, сравнено с техните конкуренти на пазара.

През юни 2018 г. Комисията представи предложения за ОСП след 2020 г. Директните плащания остават като основен елемент за подкрепа на селското стопанство. Това е една пропусната възможност, тъй като тези плащания са неефикасни, неефективни и несправедливи. Те са неефикасни, тъй като се предоставят на всички фермери на база хектари земя, вместо да са обвързани с конкретни резултати и цели. Те са неефективни, защото не решават основния проблем за ниските приходи на някои ферми – слабата продуктивност. Те са несправедливи, тъй като твърде голям дял от парите отива към ферми, в които приходите са доста над средното за земеделската индустрия и икономиката като цяло.

Следете темата и на cap4us.agri.bg.