Сериозни са щетите от диви животни и в двете направления – животновъдство и растениевъдство. И ако допреди години потърпевшите са вадили протоколи с надеждата да получат някакво обезщетение, рядко вече виждат смисъл да го правят.

Болката на животновъдите: Много години получаваме само голи обещания без покритие

Снимки на опасана от елени и кошути нива от Поповския край се завъртяха в интернет пространството. Стопани са пропищели и от дивите прасета, които също не прощават на реколтата по полето. 

„По царевицата се завъртяха около стотина диви прасета. Една вечер ги гледахме с термокамерите. Унищожиха над 10% от посевите“, споделя за Агри.БГ земеделският производител Николай Димов от Странджа.

Една година щетите му възлезли на около 120 000 лв. Извадил протоколи от Комисията, влачил ги по институциите, но без резултат. 

„Толкова години правихме протоколи, от Министерството изобщо не реагираха и се отчаяхме. На срещи, когато ходихме при тях, отношението беше злонамерено. Този въпрос специално за щетите в растениевъдството го дъвчем години наред“, припомня Димов.

Загуби за хиляди левове той търпи и с нападнатите от вълци елитни месодайни говеда. Само в едното стадо за месец отчита 12 изядени телета. 

„Австрия призова за законодателна реформа, която да гарантира по-добра защита на селскостопанските животни. Тук трябва да си зададем въпроса защо България не е сред шесте страни членки, подкрепили искането на Австрия. Нима българският земеделец и животновъд не е потърпевш или нашите управляващи макар и временни нехаят по въпроса“, пита реторично Димов.

Междувременно, докато някой някога реши, че има начин щетите от нападение на диви животни да бъдат покрити по линия на Общата селскостопанска политика (ОСП) или като държавна помощ, стопани се съветват помежду си как да се спасяват сами. Това обаче не винаги включва разрешени от закона средства, всички сме наясно с това.