Консервационното земеделие да бъде подпомагано от интервенции с поемане на многогодишен ангажимент по Втори стълб от новата Обща селскостопанска политика (ОСП). За това настояват от Асоциацията на българските но-тилъри (АБНТ) в писмо до зам.-министър Явор Гечев.

Доволни ли сте от работата на служебния министър и екипа му?

След проведена среща с него от общността излязоха със свое становище относно необходимостта консервационното земеделие да залегне като практика, която надгражда условността и екосхемите в съответните интервенции. Но-тилърите изтъкват качествата на цялостната производствена технология в този тип земеделие:

  • за иновативно подобрено управление на ресурсната база в посока смекчаване последиците и адаптиране към изменението на климата;
  • за спиране ерозионните процеси и влошаване качествата на почвите;
  • за намаляване емисиите ПГ от земеделието;
  • осигуряваща секвестрация на въглерод;
  • благоприятстваща биоразнообразието и способстваща възстановяване на биоразнообразието в производствените и прилежащи площи.

„Отделно от това консервационното земеделие напълно отговаря на задълженията в областта на агроекологията с висок принос към постигане на целите от полза за климата и околната среда: подобряване и опазване на почвите, устойчива и намалена употреба на пестициди, съхранение на въглерод в почвата и в биомасата, смекчаване на последиците и адаптиране към изменението на климата, изброяват още от асоциацията.

Оттам припомнят, че консервационното земеделие е признато и утвърдено като цялостна иновативна методология за управление с принос към горепосочените цели при проучвания в редица проекти по програми като Хоризонт 2020, PRIMA, Knowledge4Policy (K4P), както и в изследвания и публикации от JRC (Joint Research Centre - the European Commission's science and knowledge service). 

АБНТ: Постигането на устойчиво управление на почвата е от решаващо значение за Европейския зелен пакт и за предложената от ЕС мисия „Caring for soil is caring for life“ („Грижата за почвата е грижа за живота“), която има цел да се гарантира, че 75 % от почвите ще са здрави до 2030 г.

Въвеждането на технологията изисква промяна на производствения модел, промяна на методите на организиране на стопанството, период на адаптация, както и направа на инвестиции в подобрена агротехника за устойчиво земеделие. Според родните но-тилъри тези етапи могат да бъдат финансово чрез интервенции за компенсиране във връзка с доброволно изпълнявани ангажименти, допринасящи за ефективно управление на почвите и ориентирани към резултатите.

Преминаване към консервационно земеделие изисква период на преход от порядъка на средно 5 години за адаптация на почвите и стопанството към новата технология на управление и организиране на производствения процес. Преходният период се характеризира с процес на специфична адаптация на ресурсната база и отглежданите култури. Преминаване към устойчиво консервационно производство изисква инвестиции в специфичен инвентар и подобряване на агротехниката”, обосновават се още от АБНТ.

Но-тилърите отчитат необходимостта от надграждане и на ангажиментите по Първи стълб, „адресиращи Специфични цели 4,5 и 6 и идентифицираните по тях потребности”, както и включване на инвестиционни мерки за преоборудване на стопанствата по съответните приоритети.

Информационната кампания "ОСП работи за нас: Гледай напред" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от програма IMCAP на ЕС.

Следете темата и на cap4us.agri.bg