„Да се въвеждат ограничения в агроекологични интервенции е меко казано неамбициозно, с оглед на иначе амбициозните цели на Зелената сделка”, заяви изпълнителният директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Наталия Шукадарова пред депутати в Комисията по земеделие в Народното събрание, в качеството си на член на Икономическия и социален съвет (ИСС).

Гласувайте: Планирате ли да използвате по-малко химически торове тази година?

Тя представи становището на Съвета относно Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027. В плана има заложени екосхеми за намаляване на пестицидите (съгласно амбицията на Зелената сделка с 50% до 2030 г.). По Втори стълб пък е разработена интервенция за интегрирано производство. По думите на Шукадарова тя обаче едва ли ще бъде атрактивна за фермерите заради ограничения си формат.

Наталия Шукадарова: Максимумът, който един земеделски стопанин може да получи по нея е за 1000 дка, които той ще има под интегрирано производство. За да имаме някакво процентно намаление в използваните пестициди, това няма как да стане с 1000 дка и с няколко стопанства. 

По Първи стълб, за да получат зелени директни плащания досега земеделците трябваше да спазват три изисквания - да не разорават постоянно затревените площи, да поддържат определен брой култури (за стопанства над 300 дка минимум 3 култури) и 5% от площите им да са екологично насочени– азотфиксиращи култури, елементи на ландшафта, угари, покривни култури, синори и други. Шукадарова определи като най-популярна практика оставянето на площите под угар, като поясни:

„Тези зелени изисквания в момента стават задължителни за земеделските стопани. За да получат базовата ставка за подпомагане, която и в следващия програмен период ще е 20 лв./ дка, те трябва да спазват и тези зелени изисквания, които са им били доброволни досега и за които са получавали по 13-14 лв. допълнително на декар. 

Според Стратегическия план за 2023-2027 г. тези изисквания стават основни за получаване на базовата ставка и ще се предлагат допълнителни доброволни екосхеми, които трябва да заместят сегашните зелени изисквания.

Наталия Шукадарова: Проблемът с екосхемите е, че те станаха твърде много – 10 на брой.

Идеята на редицата доброволни екосхеми е да стимулират земеделците да поемат екоангажименти, което да допринесе за изпълнението на целите на Зелената сделка. Въпреки високия бюджет, който се отделя за доброволните екосхеми в рамките на директните плащания (25% от пакета), той обаче ще се разпределя между 10 схеми, което може да не е толкова мотивиращо.

Шукадарева даде пример, сравнявайки допълнителната сума на декар (13-14 лв.) при досегашните зелени директни плащания с предполагаемо най-популярната екосхема в новия програмен период за разнообразяване на културите в стопанството, по която ще се отпускат 3,60 лв./дка. Новата схема надгражда базовите изисквания към момента и стопанствата над 300 дка ще трябва да отглеждат минимум 4 култури. 

„Очаквахме, че това ще бъде най-популярната екосхема сред земеделските производители, защото тя дава възможност да се обхванат площите в цялото стопанство и единствено по нея земеделските стопани имат възможност да получат допълнително подпомагане за всичките си площи. Всичките останали екосхеми касаят само площта върху която е даденото изискване (зелено торене, намаляване на пестицидите, неизползване на глифозат)”, обясни Шукадарова и добави, че след запознаването с планираната ставка се допуска намаляване на мотивацията на фермерите.

Тя припомни, че според агродокладите на министерството досега всички стопани, които са кандидатствали по схемата за единно плащане на площ, са кандидатствали и за зелени директни плащания. „Можем да кажем, че земеделските стопани имат амбицията да бъдат зелени, но трябва да бъдат мотивирани. Сега какъв е мотивът за тях – те ще получат една основна ставка от 20 лв. и ако положат достатъчно усилия, допълнителни 3,60 лв./дка. Това е доста под нивата, които са получавали до този момент. Има и по-високи ставки по другите схеми, но те няма да обхванат целите стопанства”, поясни земеделският представител в ИСС.

По думите ѝ дори Франция оказа сериозен отпор още на базовото изискване за 3 култури в съответните стопанства, защото не могат да се справят с това изискване.

Шукадарова обърна внимание, че е нужна яснота от какви нива ще се стартира намаляването на пестицидите и подчерта, че в редица държави членки няма отчетлива статистика по темата. „Ефективна алтернатива на химията би стимулирала земеделските стопани да намалят употребата им”, смята тя. По думите ѝ все още няма алтернатива на забранените преди години неоникотиноидни препарати и всяка година някоя държава членка се опитва да се пребори за дерогация по отношение на прилагането на такива препарати.

На въпрос възможно ли е да се прави контрол от всеки земеделец за наличието на глифозат в почвата, Шукадарова отговори, че контролът на глифозата в почвата и растителнитеотпадъци е в компетенцията на БАБХ. Като доброволна екосхема в Стратегическия план е разписана такава, която е за намаляване на употребата за пестициди.

В нея има три изисквания: да не се ползва тотален хербицид, в това число и глифозат; препаратите, които се използват, да не са от 1-ва професионална категория на употреба или да се използват феромонови уловки с необходимата гъстота според културите, които се отглеждат. Тези изисквания ще се доказват чрез разходооправдателни документи и дневниците за растителнозащитени мероприятия.

Относно алтернативния метод – използването на трихограми, Шукадарова обясни пред комисията, че те все още са твърде непопулярни сред земеделските производители, използват се предимно от тези, които се занимават с консервационно земеделие, минимални почвообработки, no-till технологии и т.н. „Предполагам, че ако са достатъчно достъпни, ще намерят приложение в по-голяма част от земеделските производители”, каза още Наталия Шукадарова.
 

Информационната кампания "ОСП работи за нас: Гледай напред" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от програма IMCAP на ЕС.

Следете темата и на cap4us.agri.bg