Общо 83% от включилите се в нашата анкета одобряват идеята да има таван на директните плащания след 2023 г. Отдавна не сме имали такъв категоричен отговор.

Гласувайте в новата анкета на Агри.БГ: Членувате ли в браншови организации?

Своето мнение са дали 366 участници, като половината от тях (точно 50%) застават зад въвеждането на твърд таван от 100 000 евро. Още 21% одобряват това предложение на Брюксел, но смятат, че няма да има ефект, защото големите стопанства ще се разпокъсат на по-малки.

Към тях се присъединяват други 12%, които залагат обаче на другия вариант – за постепенно намаляване с до 85% над 60 000 евро.

Против таван на директните плащания се обявяват общо едва 11%. че той би бил дискриминационен, са убедени още 8%.

И ако таванът все още е обект на обсъждания на национално ниво, то на европейско е сигурно, че ще има задължително преразпределително плащане в размер на 10% от общия бюджет по Първи стълб. Според 2% от анкетираните тези 10% ще бъдат достатъчна подкрепа за малките и няма да има нужда от праг на базисното плащане на площ. 

Такова предположение направи и самият служебен министър Христо Бозуков, който смята още, че екосхемите в размер на 25% от общия бюджет допълнително ще намалят базисното плащане на площ. В последното са убедени и 1% от участниците в анкетата на Агри.БГ. 

Разбира се, и тук има едни 2% от отговорилите, които не могат да преценят дали такава промяна би била за добро.

И на вас ли ви отрязаха главите" по подмярка 4.1.2?

Не по-маловажно е да се знае какви са вариантите за разпределяне на парите, ако се наложи таван или намаляване на директните плащания. На първо място, те могат да се прехвърлят към преразпределителното плащане, ако има недостиг. Тук има една уловка, преразпределителното плащане не може да надхвърля средното национално плащане, което към момента е около 40 лв./дка.

В такъв случай парите от таваните могат да се разпределят към мерките по Втори стълб, тоест по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Тук обаче не трябва да забравяме, че се подпомагат и неземеделски дейности, включително и за агроекологични, по които фермери не кандидатстват.

В свои коментари под статии на Агри.БГ пчелари настояват парите от таваните да отидат за техния сектор. Преди дни министър Бозуков обяви, че България подкрепя финансовото подпомагане на пчеларството в рамките на Националната пчеларска програма, което се случва и сега. Самите производители отдавна обаче говорят за съвсем друго - за подпомагане на пчелно семейство за услугата "опрашване".

Ресорното министерство вече обяви, че след 2023 г. стопаните ще могат да получат финансова подкрепа по 67 схеми и мерки. От там за пореден път увериха, че в момента се изчислява какъв би бил „ефектът от преразпределяне на плащанията съобразно националните специфики и структурата на стопанствата“. 

На базата на този анализ ще се вземе „национално решение за приложимия подход при преразпределяне на плащанията за прилагането на 10 % преразпределително плащане или възможността за дерогация“. Какво точно означава това, тепърва ще става ясно.