Опазването на климата ще заеме специално място при отпускането на финансова подкрепа за фермерите в Европа след 2020 г. Има ли опасност, обаче, специалните субсидии за климатичните мерки да подядат директните плащания за фермерите през новия програмен период?

След 2020: Бюджетът за ОСП да се запази

Това е един от въпросите, които ще се обсъждат по време на предстоящото в понеделник, 18 ноември, заседание на Съвета на министрите на земеделието в ЕС.

Актуалното предложение на Европейската комисия (ЕК) по темата е известно. Според него 30% от средствата по втория стълб на Общата селскостопанска политика (ОСП) - за развитието на селските райони, трябва да бъдат насочени към селскостопански практики за опазване на климата.

За България това означава, че 30% от субсидиите, отпускани по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) трябва да бъдат за решаване на проблеми, водещи до изменения на климата.

Предложението на ЕК все още не е обсъждано в детайли в Европейския парламент, тъй като дискусията по новата ОСП се очаква след приемането на общия бюджет - Многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. Очаква се това да стане факт до края на декември.

Междувременно Финландското председателство на Съвета на ЕС предложи своя редакция на законодателното предложение на Комисията за ОСП след 2020 г. във връзка с определянето на процент за финансиране на целите на ОСП в областта на климата.

Това стана по време на заседанието на Специалния комитет по селско стопанство през този месец в Брюксел, съобщи седмичният бюлетин на българското министерство на земеделието.

„Тъй като Стратегическият план на ОСП представлява „съгласуван документ, обхващащ интервенции по двата стълба“, финландското председателство предлага да се даде възможност на държавите членки да избират между два възможни варианта“, отбелязват експертите.

Първият вариант е да се въведе един „общ (единен) процент“, посветен на целите в областта на климата, обхващащ целия стратегически план на ОСП, еднакво приложим за всички държави-членки. 

Вторият вариант на това предложение е да се осигури „фиксирана сума“ на финансиране за всяка държава членка в рамките на стратегическия план за ОСП. 

Идеята е държавите членки да изберат сами дали да приложат един общ процент или фиксиран размер на финансирането, който да обхваща и двата стълба по ОСП.

Така всяка държава членка би могла да избере една или повече интервенции по стълб I или стълб II, или и двата стълба, които биха допринесли за постигането на този процент или сума.

Това би означавало, че държавите членки биха могли да избират онези интервенции, които им подхождат най-добре в светлината на техните национални условия, без да се налага да избират между интервенции в първи или втори стълб. 

Целта е да се осигури „по-голяма гъвкавост“ при изготвянето на националния стратегически план за ОСП.

На предишното заседание повечето държави членки са изразили интерес и положителна нагласа към новото предложение. Някои обаче подчертали, че е възможно да има затруднения, свързани с определяне на самия процент и обхвата на интервенции, които ще бъдат определени като допринасящи към този процент.

Решение за определяне на конкретен размер на този процент може да се вземе само след споразумение по Многогодишната финансова рамка 2021-2027.

Следете темата и на cap4us.agri.bg.