Много често положението в родното селско стопанство е „след дъжд качулка”. Ежегодно има форсмажорни обстоятелства и неблагоприятни климатични явления, водещи до загуби и ежегодно управляващите нищят нови варианти за застраховане, обезпечаване и сигурност на производството. Нещо обаче все им куца и така и не се стига до модел, от който всички да са доволни.

Тодор Джиков: Ставките по третата извънредна помощ ще се определят по нов начин

Поредното бедствие – наводнението в Карловско, изправи сегашното служебно правителство пред същия проблем. Заместник-министър Тодор Джиков заяви в разговор с Агри.БГ, че агроминистерството в момента разработва нова визия в тази посока – структурен, гаранционен фонд, който да осигури нормалното компенсиране на загубите от такива климатични явления, но и компенсация при настъпили пазарни сътресения.

Зам. –министър Джиков, след поредното природно бедствие в страната и унищожена земеделска продукция, възможно ли е да се подобри системата на застраховане и обезщетяване и в каква посока работи Министерството на земеделието?

 

С политическото ръководство на министерството коментирахме насоките за основата, която трябва да поставим. Предстоят обсъждания и с браншовите организации. Това решение трябва да е консенсусно между държавната администрация и браншовите представители. Трябва да активираме този процес, защото и в момента има разнопосочни действия, които не удовлетворяват изцяло земеделските производители. 

От една страна, имаме държавна помощ в застраховането под различна форма, при която Министерството на земеделието поема част от застрахователната стойност при заплащане и сключване на застраховки, от друга страна, имаме паралелна държавна помощ, която и в момента ще приложим – обезщетенията при настъпили неблагоприятни природни явления. На трето място е свободният, пазарният избор на самия земеделски производител да застрахова продукцията си.

Имаме три възможни алтернативи, но и трите е явно, че не работят добре.

Ние трябва да повишим застрахователната си култура. Държавата не е длъжна да плаща абсолютно всички разходи от всякакво естество, които са възникнали по време на нашето производство.

Другата страна на медала обаче е въпросът - контролира ли държавата работата на самите застрахователни институции и реалното и адекватно изплащане на обезщетенията, когато са настъпили такива застрахователни събития. 

През годините има безброй оплаквания, че застрахователните компании или отказват понякога да обезщетяват, или го правят в много по-малък размер от реалните щети. Тук има три страни, които са взаимно свързани – държавата, застрахователната институция и земеделския производител. За да има смисъл, този механизъм трябва да е добре сработен.

Как виждате това сработване във Вашата концепция?

 

Второто много важно нещо, което споделих пред министъра – не е ли редно и самият земеделски производител да има някакво самоучастие. По този начин е пряко ангажиран в процеса и ще има интерес да се случват нещата. Нужно е да се подходи сериозно и отговорно също от страна на браншовите организации, които представляват сектора.

Когато държавата си стои на мястото и контролира застрахователната компания да плати 100%  от щетата, която е възникнала, самоучастието от лев на декар, например, може да ни спести много по-сериозни загуби.

Има и друга възможност - държавата да изгради т. нар. Гаранционен фонд. Той да обедини ресурсът, който в момента е разпределен в две посоки. Първо, за поемане на застрахователни премии като държавна помощ, второ – като бюджет към държавната помощ при компенсаторното плащане за възникнали щети. Въпросът, който трябва да решим с браншовите организации, е, редно ли е в този гаранционен фонд освен държавните средства да има и самоучастие на земеделските производители, или това нещо да е отново за сметка изцяло на държавата. 

Парите, които генерираме всяка година и които разходваме по двете държавни помощи дали биха стигнали като бюджет, за да покрием единствено и само държавно участие в този гаранционен фонд? Лично мое мнение е, че земеделският производител е добре да има някакво макар и малко участие, за да е пряко ангажиран.

Предполагам, че е възможно да се почерпи чужд опит по темата.

 

Естествено. В момента това е посоката, в която се движим – да извадим начините на действия, взаимоотношенията в застаховането, как са решени тези проблеми в държави от Европейския съюз и да го обсъдим с бранша.

Обмисляте ли т. нар. застраховане на самите доходи на производителите?

 

Има поне 4 или 5 добре работещи механизма в международния опит. Въпросът е да видим кое е на практика приложимо в България, кое може и не противоречи на интересите и на регламентите на Европейския съюз и това да се обсъди в много сериозен, широк формат между всички участници в този процес – държавата, чрез различните министерства и институции, земеделските производители, застрахователните компании. Не може да се реши примерно само от Земеделското министерство и три браншови организации.

Времето на служебния кабинет е ограничено. Докъде мислите, че ще успеете да доведете процеса?

 

Няма да успеем да го завършим, нека бъдем реалисти. Ще поставим някакъв принципен фундамент, посоки и цели, които при добро желание могат да се осъществят от следващ редовен кабинет.

Споменахте, че се обсъжда модел за обезщетяване и при пазарни сътресения. Какъв ще бъде той и обвързан ли ще е със Стратегическия план за следващия програмен период?

 

Да, говорим за стратегическо планиране, което ще бъде заложено не само в Стратегическия план, но и в националното законодателство. Третият стълб, които досега изобщо не е разработван като възможности и опции у нас и мерките, които вътре могат да съществуват, са за компенсации именно при такива пазарни сътресения. Те са изключително актуални, особено след пазарните турболенции и загуби, причинени от Ковид кризата и затварянето на ХоРеКа веригата. 

Кога можем да очакваме повече яснота?

 

Нека се оформи като някаква визия в по-завършен вид. Министърът ще го обяви.