За една вечер биологичното ни производство се оказа с 30 000 ха по-малко. България вече няма 2,32%, а едва 1,7% биоплощи. Това стана ясно по време на тематична конференция на изложението Агра 2022 в Пловдив. 

Какви са най-големите ви трудности като земеделски производители в момента?

„Три минути преди да предадем Плана за възстановяване и устойчивост, решихме да проверим колко са биоплощите. Разбрахме, че една трета от тях са отписани“, сподели земеделският зам.-министър Иван Христанов. 

Затова и в Плана са заложени 5% биоплощи до 2025 г. и 7,6% до 2027 г., което пак си звучи като една много амбициозна задача. Отделно Европа иска общо 25% от всички земеделски земи в страните членки да са био до 2030 г.

„Аз съм скептик за тази цел, защото ако не повишим покупателната способност на населението и ако не направим така, че биопродуктите да са на достъпни цени, те няма как да бъдат конкурентни на конвенционалните. Тези 25% ще си останат мираж, независимо колко пари наливаме вътре“, опасява се Христанов. 

Добрата новина е, че в новия програмен период 2023-2027 ставките за биопроизводство ще са по-високи с 15-20%, изчислява неговият колега Момчил Неков. Те са заложени в Стратегическия план за развитие на земеделието, който е публичен и всеки може да се запознае с разработените за сектора интервенции.

От догодина ангажиментите ще са 5-годишни, като преходът към био е 2 или 3 години плюс 2 години сертифицирано биопроизводство. Биопроизводителите ще се подпомагат по първи и по втори стълб, като тези в преход са изцяло по втори стълб. 

„Целта ни е по първи стълб за директни плащания да минават плащанията за биосертифицирани площи, а по втори стълб за селските райони да е за реализирана продукция и за компенсиране на загуби при биологично производство“, уточни Неков.

От бранша потвърдиха, че има осезаема промяна в отношението към сектора. При разработването на Стратегическия план е имало и тегави моменти, тъй като очакванията са се разминавали. 

„Но в крайна сметка резултатът е перфектен. Ще разполагаме с повече пари за биоземеделие, отколкото изобщо сме имали от 2008 г. насам. Важно е и отношението, тъй като повечето от нещата, които предложихме, вече са включени“, заяви Стоилко Апостолов, един от участниците в Тематичната работна група за разработване на Стратегическия план.