Вероятно основната пречка пред младите да се захванат със земеделие е липсата на свободна земя и най-вече достъпът до нея. У нас това се знае от години. Европа също го признава в проучване относно въздействието на субсидиите върху селските райони.

Субсидиите не дават решение за достъпа до земя и капитали

В документа се споменава, че достъпът до земя и капитали е голям проблем, който ОСП сама не може да реши. Нужни са законодателни промени. Една такава беше заложена в проекта на изцяло новия Закон за земеделските земи, съгласно която „земеделски стопани до 40 години ще могат да кандидатстват за свободни земеделски земи от Държавен поземлен фонд (ДФЗ)“.

Тази идея се прокрадна още през ноември 2019 г., но не стигна до никъде, защото обсъждането на целия проект замръзна заради отпор от страна на някои браншови организации. Година по-късно обещанието на земеделския министър беше, че работата по него ще продължи след влизането в сила на новата ОСП. Тоест след някоя и друга година още.

Това, че голяма спънка за младите и малките фермери е липсата на свободна земя, не е тайна за никого. Въпросът е защо нищо не се прави, за да могат те да бъдат приоритет в селскостопанската политика не само на думи.

„Защо земите от Държавния и общинския поземлен фонд не се предлагат на търг на тези фермери, но с праг за участие – ако имаш над 1000 дка например, да нямаш право. Смешното е, че и сега има подобно изискване, но до 10 000 дка, но и така дори не се спазва“, коментира читател на Агри.БГ.

Той цитира Постановление № 127 от 25 юни 2012 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (нова – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 03.07.2012 г.), което гласи следното:

чл. 47в, ал. 1, т. 8: сами или чрез свързани лица по смисъла на Търговския закон и свързани предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия, извършващи стопанска дейност, обработват не повече от 10 000 дка земеделска земя, независимо от формата на стопанисване или вида собственост. 

„Масово по места се допускат да участват фирми със свързани лица, обработващи много над този праг, които впоследствие печелят търговете. Защо ДПФ и общините не извършват контрол и не спазват закона, а чиновниците, колкото и да са „затрупани“ от работа, могат да направят справка в търговския регистър, която ще им коства не повече от 10 минути. Афишира се навсякъде, че приоритет са младите и малките фермери, а действителността е друга, докога ли“, пита реторично читателят на Агри.БГ.

Последното проучване за перспективите пред младите фермери у нас е правено през 2018 г. Анкетата тогава изведе на преден план проблемите с достъпа до земя, субсидии и кредитиране, както и трудната модернизация на стопанствата с техника. Така си е и до днес. 

Не много оптимистичните резултати бяха представени по време на първия Национален форум на младите фермери, който се проведе преди две години в Аграрен университет – Пловдив. Като цяло броят на фермерите до 44-годишна възраст е нараснал едва със 7% за 7 години.

20% от младите стопани се оплакват от трудните възможности за модернизация, 17% – липсата на субсидии, 16% – достъпа до земеделска земя, 15% – липсата на квалифицирана работна ръка, а 8% – трудния достъп до кредити.

При създаването на своето стопанство цели 42% от младите фермери у нас предпочитат да влагат собствени средства, 20% получават финансиране по различните мерки на ДФЗ, а 26% – по мярка 6.1 за млади стопани.

Относно покупката на машини и въвеждането на нови технологии 44% изобщо не си го и помислят заради липсата на средства, 16% имат желание, а 39% са го планирали.

Запитани какви са най-големите им нужди, 25% от участниците в проучването посочват опростяване на бюрокрацията, 23% – улесняване на инвестициите, а 14% – достъп до нови технологии.

На въпроса какво би ги мотивирало да се занимават със земеделие на село, 32% от анкетираните обръщан внимание върху подобряването на инфраструктурата, 23% – достъпа до социални и здравни услуги, а 17% – достъпа до технологии.

Следете темата и на cap4us.agri.bg