Какво готви новия програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП) за овощарите и зеленчукопроизводителите? Както и какви са планираните помощи в преходния период за двата сектора. 

Млади фермери настояват за по-солиден бюджет от директните плащания

Това бяха част от въпросите, на които дадохме отговор заедно с браншови организации и фермери, заети в двата сектора. По време на семинара, част от кампанията “ОСП работи за нас: Остани на линия!”, начертахме основните перспективи и погледнахме в бъдещето за това какво предстои в секторите “Овощарство” и “Зеленчукопроизводство”.

Гости на онлайн събитието бяха Димитричка Търпанова - заместник-председател на Добруджанския овощарски съюз, както и Николай Колев - председател на Съюза на Дунавските овощари. 

Мнението на зеленчукопроизводителите пък беше представено от младия и амбициозен Адриан Николов, който отглежда розов домат, корнишони и дини в Добричко.

Какво е новото при двата сектора в преходния период на ОСП, научаваме от всички тях.

“Очаквахме да имаме една преходна година, но както се очертава, преходните години за новия програмен период ще бъдат две. Общо взето нещата се случват както бяха в предишния програмен период. Това, което е положителното в момента е, че от 2017 г. за първи път имаме прием по мярка 10 “Агроекология и климат” в направление ерозия на почвата и ерозия на сортовете. Това касае, както производителите на плодове, така и зеленчукопроизводителите. При всички случаи стремежът на Европа и на нас като бранш е да надграждаме това, което сме постигнали до момента. Преговорите за новата ОСП и това, което е заложено за Зелената сделка и агроекологичните направления - всички те вървят към посока ограничаване, спазване на определени правила, с цел щадене на природата. И нашите производители трябва да се съобразяват с това”, каза Димитричка Търпанова.

Няколко са и важните точки, които станаха ясни, а именно - Зелената сделка притеснява фермерите. Големите амбиции на Европа са едно от ключовите неща, по които определено трябва да се работи в сектора. Оказва се обаче, че фермерите въобще не се припознават в по-амбициозните политики на Европа.

“Амбициите на ЕК са наистина доста висока към екологично съобразно земеделие, което не се харесва много на фермерите, нито в България, нито на колегите в целия ЕС. За съжаление това са ангажименти, които трябва да изпълняваме. Трябва да се намали използването на пестициди, да се обръща повече внимание на опазването на околната среда, което е свързано или с повече физически усилия при работата в една овощна градина. Или с повече средства за по-щадящи препарати за растителна защита. И двете неща бъркат в джоба на фермерите и компенсациите, които се очаква да получават за съжаление няма да покрият тези допълнителни разходи, които те ще трябва да направят”, добави Николай Колев.

Мнението на фермерите също стана повече от ясно.

"Аз въобще не се припознавам в Зелената сделка или като част от нея. Ние имаме много по-голям проблем в момента и това е работната ръка. Аз не знам какви ангажименти мога да спазвам като не мога да подсигуря работна ръка дори и за малкото декари, които отглеждам, тъй като редуцирах много от площите си на открито точно по тази причина, заедно с напояването и липсата на субсидии за площи без напояване", коментира Адриан Николов.

На семинара засегнахме и вечни теми като обратното начисляване на ДДС, както и унаследяването на стопанствата.

Адриан Николов помоли своите колеги да защитят младите фермери при среща с новия служебен министър проф. Христо Бозуков. По думите му най-накрая младите хора трябва да се стимулират и да станат истински приоритет на държавата, тъй като с всяка изминала година те стават все по-малко и по-малко. 

"Мисля, че е крайно време темата за младите фермери да стане основна, защото въпреки всички налети пари и в този, и в предходния програмен период, ние имаме процентно съотношение на млади фермери 6 или 7%. Това е трагедия", сподели още той.

На същото мнение са и овощарите.

"Нашата визия е, че за да влязат младите хора в земеделието трябва да се подпомага унаследяването на фермите - семейните ферми, наследствеността. Трябва да се намери начин да се финансира и подпомага прехвърляне на фермите от дядо на внук; от баща на син. В момента, до този период, нашата ПРСР тези прехвърляния ги третира като изкуствено създадени условия", заключи Димитричка Търпанова.

 

Следете темата и на cap4us.agri.bg