Изминалите седмици са натоварени за земеделието с политически привкус. Колкото и далечна да е тази тема на фермерите, голяма част от тях са наясно, че без политика, която да определя посоките, правилата и задачите, функционирането на селското стопанство е невъзможно. 
Народното събрание (НС) е мястото, в което се залагат тези правила, а Комисията по земеделие е връзката на сектора със законотворците. 
Разговаряме с нейния председател - Пламен Абровски за абсурдите, задачите, които са на дневен ред и срещите му с бранша. 

Опитите да се сложи ред в пасищата продължават

Г-н Абровски, не си спомням такъв деен председател на парламентарната комисия по земеделие. И предвид, че не се очаква това Народно събрание да изкара целия си мандат, на какво се дължи тази активност от Ваша страна, какви са целите, които с колегите Ви от комисията си поставихте и кое от заложеното смятате, че ще бъде доведено до финал в този парламент?

- Аз не мисля, че това е активност. Това би трябвало да бъде нормалната дейност на всяка една комисия по земеделие в парламента. 
За мен това е нормална работа. А при положение, че все още нямаме представа дали този парламент ще приключи след два месеца, след пет седмици или две години, ние сме длъжни да работим. 

Целите ни са качествено законодателство, защото то е в основата на всичко и успешното приемане на абсолютно всички законодателни мерки, които ще обуславят Общата селскостопанска политика (ОСП) през следващия програмен период. 

В интервю за Дарик радио преди дни споменахте, че Народното събрание трябва да произвежда законите. Законодателната инициатива да идва оттам, а не от страна на правителството, което реално е изпълнител. В този смисъл, какви конкретни законодателни инициативи планирате? 

- Законодателната инициатива наистина трябва да идва от Народното събрание, а от Министерския съвет тя трябва да бъде изключение. Когато Министерския съвет създава закони, той ги прави така че да са му удобни на него, а когато НС ги създава, ги прави да са комфортни и за фермерите, и за правителството. Това е правилото. 

Една от най-големите ми амбиции е създаването на отделна глава в Закона за устройството на територията (ЗУТ), която да касае специфичните строежи и специфичните взаимоотношения по отношение на строителството, които имат земеделците. 

Защото така, както е изготвен този закон, е много общ, а земеделието, строежите в земеделието, прокарването на пътища за земеделска дейност - това са изключително специфични дейности, за които аз не съм убеден, че е необходим този общ режим. За тях би трябвало да има по-специален и по-облекчен режим, защото в земеделието строежите са по-различни и са важни с оглед на производството и трябва да са абсолютно навременни. 

Друго, което е приоритет, е закон за браншовите организации, защото на бранша трябва да му бъде помогнато да се структурира като единен и равностоен партньор на министерството на земеделието. Без да имаме единен бранш, няма да имаме силно земеделие. Разединението никога не е водило до добри резултати. 

Моите наблюдения са, че абсолютно съзнателно в предходните години се целеше точно това - раздробяване на браншовите организации, за да може да бъде овладяван сектора за политически цели.  

Третото и изключително важно нещо е, че е настанало времето за една сериозна поземлена реформа. Но не просто за механичното обединяване на няколко законопроекта в един кодекс, а за реално решаване на проблемите на българските земеделски производители. 

В момента заради липсата на каквато и да е регулация, заради наличието на едногодишните договори, заради нерешаване на проблемите с множеството наследници на даден имот, в България процесът по концентрация на производствен ресурс - земята е част от този ресурс, е безконтролно. 

Когато беше създаден инструментът на споразуменията, това беше едно временно решение, за да могат да бъдат гарантирани очертаването и получаването на субсидиите от земеделските производители, а съответно и окрупняването на земята. Но това беше временен инструмент, който за съжаление доказа, че временното е най-трайно.

За да можеш ти като земеделски производител да инвестираш в по-добри техники за управление на земята, в напояване, в биологично производство, трябва да си сигурен, ще можеш да използваш максимално дълго време земята, която си арендовал. Ако отиваш всяка година на споразумение, всяка година си на различно място, как да инвестираш в производство? Няма как. 

Затова е важно да започнем да говорим за поземлена реформа и за устойчивост в поземлените отношения. Това ще бъде полезно както за малките, така и за големите производители. Големите ще могат да планират, а на малките ще даде глътка въздух за определен период от време като 6 години, например, и да са сигурни с размера на земята, която обработват. 

Нито едно от тези важни неща не беше тема на първото заседание на комисията по земеделие, а обсъждахте таваните на директните плащания? Защо стартирахте с тях, а не с някоя от тези, които изброихте досега? 

- Тези три теми, които засегнах, са български теми. За да можем да формираме европейската политика в България, трябва да започнем да коментираме нейните аспекти. 
Те са на един много по-зрял етап и могат да бъдат представени и разбрани, докато трите теми, за които говорихме досега, за тях трябва планиране, защото законодателството е изключително фина дейност. 

Създаваш права и задължения, по които хората ще структурират своя бизнес и ако работиш чисто популистки, за да покажеш нещо бързо, а не си го направил правилно и качествено, вместо да помогнеш, може и да навредиш. 

Таваните обаче не са ли тема на Тематичната работна група (ТРГ)? Заедно с министерството тя ги обсъжда наред с всички други аспекти на ОСП, които се подготвят. И когато са готови с финален документ, той да дойде при вас в комисията и тогава чак да се обсъди кое от тези неща изисква законодателни промени.

- Не. Ще започна отдалече. Стратегическият план - който не е законодателен документ, е документ, който показва за какво ще харчим парите от Европа. Как и на каква база ще ги харчим тези пари, това вече зависи от законодателството. ТРГ е създадена като помощен орган към МЗХГ, но за съжаление, по времето на Десислава Танева функциите на групата бяха сведени до това да се официализират вече взетите решения, без да има реална дискусия, а аз смея да твърдя, че съм наблюдавал всички заседания. 

Връщам се на въпроса - моментът е изключително навременен. За да може министерството да планира правилно, то трябва да получи знак от Народното събрание какво ще бъде прието. 

Не може МЗХГ да договори наличието или липсата на таван с ЕК и да отиде при НС и да каже: “Уважаеми, господа депутати, хайде сега гласувайте да няма/има таван”, при положение, че парламентът е органът, който трябва да запише в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи дали ще има или не таван. 

Затова е изключително важно двете институции да работят заедно. 
И се получи хубаво, че го направихме, защото се оказа, че от 2018-а г. до юни 2021 г. не е имало един ред анализ. 

При липсата на анализ върху какво работите, какво дискутирате?

- Установяването на проблем е само по себе си напредък. И двете институции установихме, че анализ не е правен. 

Ситуацията е пълен абсурд. Бившият министър Десислава Танева не присъства на заседанието, нали, за да я попитате защо няма анализи?

- Не, нямаше я. 

Ще се прави ли тепърва анализ и какво правим въобще с този таван?

- Оказа се, че министерството на земеделието е установило не само липса на анализ за таваните, а и множество пропуски по отношение въобще на частта анализи. 

Получихме уверение, че до 6 седмици ще са готови и тогава ще има буквално 4 месеца да се анализират анализите, да се вземат решенията и да се изпрати плана за първо разглеждане в Брюксел. 

Затварям темата с въпроса какво тогава се прави на тези заседания на ТРГ, щом няма анализ? 

- Няма да забравя първото заседание. Тогава съответната дирекция на министерския съвет, която присъства на ТРГ, постави въпроса няма ли да ни се покаже интервенционната логика и финансовия план. Отговорът беше - Не! Започна представянето на интервенциите и се очакваше браншът да казва само - Да! 

През седмицата имахте срещи с няколко браншови организации от сектор “Плодове и зеленчуци”. Какви са Вашите впечатления от тези срещи, кои теми обсъдихте? Знам, че и другата седмица предстоят още. 

- Да, това е първата серия от срещите ми с бранша - няма да откажа на нито една организация, която пожелае да разговаряме. Много е важна обратната връзка, която ще получа от тези разговори с представителите на земеделските производители, защото ние за тях правим тези закони. 

Впечатленията ми са за един изключително подготвен от гледна точка на знания и идеи бранш. Например, бях много приятно изненадан да коментирам енергийна политика със сектора на оранжерийното производство - те са изключително зависими от това. 

Но за мое огромно учудване, тези хора не са свикнали да работят с Народното събрание, но бяха приятно изненадани от идеята за промяната в ЗУТ. До този момент никой не беше споменавал, че това е възможно, а една такава промяна ще реши доста проблеми. 

Какви тревоги споделиха с Вас? 

- Това, което установихме е, че тепърва трябва да започнем да си говорим, защото очевидно разговор със законодателната власт досега не е имало, а има как да им се помогне в решаването на проблемите. Тези първи срещи мога да ги определя като опознавателни. 

С кои организации ще се срещате през следващата седмица? 

- Доста срещи планирам, като идеята е да започнат срещите ми със сектор “Животновъдство”. 

На второто заседание на земеделската комисия (26 август, четвъртък) сте поканили министър Христо Бозуков. 

- Изслушването на министъра и информацията, която той ще ни представи е не по-маловажна от информацията за таваните. Това, което се очаква да бъде представено е докъде сме стигнали със Стратегическия план. Кое е готово и кое - не и трябва да се работи по него в следващите 4 месеца. 

Втората част от информацията, която очакваме от министъра е да ни покаже според него кои са националните решения, с които трябва да се заеме Народното събрание, защото таваните е едно от тях, но те са много. Навсякъде, където в Регламента пише, че държавата членка решава, това са национални решения, които трябва да залегнат в Закона за подпомагане на земеделските производители. 

Информационната кампания "ОСП работи за нас: Гледай напред" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от програма IMCAP на ЕС.

Следете темата и на cap4us.agri.bg