Около 1200 лв./дка е средната себестойност за отглеждане на едно лозе в момента. Продаваме продукцията си по 70 ст./кг средно и на един тон се получава разлика от 500 лв. Писна ни всяка година да даваме пари за собственото си погребение, недоволства Атанас Василев, председател на Национално сдружение на българските лозари.

Как ще се решават спорове между сектори за това, кой колко взема?

Той и негови колеги се събраха под прозорците на Министерството на земеделието на 7 ноември, за да изразят своето несъгласие с липсата на политика и стратегия за развитие на лозаро-винарския сектор. 

„Искаме ясни критерии за разпределяне на финансовите средства по сектори. Искаме прозрачност, за да знаем на какво можем да разчитаме. Получаваме на час по лъжичка, което не ни устройва. Искаме нов лозарски регистър, за да покажем колко сме останали. От 2 милиона производители през 1989 г. в момента сме под 200 хиляди. Искаме да сме приоритетен сектор“, изрежда част от исканията Василев.

По негови сметки към момента лозарите са получили общо по 102 лв./дка за тази година, докато всички останали браншове в сектор „Плодове и зеленчуци“ взели по над 400 лв./дка. „Не искам да противопоставям сектори, но ако имаше някаква справедливост, ние нямаше да сме тук“, подчерта представителят на лозарите.

Атанас Василев: Отиваме в Министерството с проблеми и излизаме с обещания. Насреща няма конкретни действия.

Протестиращите настояват също за оставката на директора на Изпълнителна агенция за лозата и виното – Красимир Коев. „Искаме и оставката на министър Румен Гечев, защото върна Коев, който за 12 години доказа, че е абсолютно неспособен да се справи с проблемите в бранша“, категорични са те.

Проблем е също задушаващият внос на грозде основно от Македония, Румъния, Гърция. „Много българи отказват да гледат лозята си, защото по-евтино им излиза да купят готово вино от Испания, където гроздето се субсидира с 50 цента/кг. А ние как да оцеляваме?“, пита реторично Василев.

Атанас Василев: От четвърта страна износител до 1989 г. станахме вносител, как е възможно това да се допусне.

Липсва също защита на българското грозде от страна на държавата по време на гроздобер. „Трябва най-накрая да започнат да работят НАП, Агенция „Митници“, ИАЛВ и действително да се види къде отива гроздето. Освен това защо, когато започнем да берем грозде, не се спира вносът от чужди държави“, недоумява Василев.

„Разликата в субсидирането между България и другите страни членки е много голяма, но по-важното е, че повечето държави субсидират своите производства от националния си бюджет. Няма такова нещо като свободен пазар – всеки първо си защитава собственото производство, и ако има недостиг, тогава те допуска да влезеш на неговия пазар“, дава за пример браншовият представител.