Когато в далечната 1962 г. шест държави членки създават Общата селскостопанска политика (ОСП), тя е имала определена цел – да помогне на Европа да се отърси от щетите, които Втората световна война е нанесла на земеделското производство. Структурата на земеделието тогава е била много и малко на брой производители, които са имали нелеката задача да нахранят една дълбоко наранена Европа. И в следващите няколко десетилетия тази политика наистина им помага. 

Светът обаче не е статично място и постоянно се променя. С него се променя и земеделието, което както знаете също е подвластно на икономическите закони, съгласно които за да оцелееш и да си успешен трябва да се развиваш.  Цялата тази промяна – в земеделието, в климата, в икономическата и политическата обстановка доведе през годините и до промяна в структурата на земеделските стопанства. За съжаление обаче съответната промяна в принципите и целта на Общата селскостопанска политика нямаше. Какво имам предвид?

В момента в страните от източна Европа, за добро или за лошо, съществуват две категории земеделски стопанства – семейни и професионални. Съзнателно не ги разделям на големи и малки стопанства, защото едно такова разделение предполага референтна база за сравнение, а такава все още няма. 

Само за пример -  според Европейската комисия и по-специално ГД „Земеделие и развитие на селските райони” малки са стопаните с по-малко от 500 декара, средни са тези между 500 и 2 500 декара и големи са тези с над 2 500 декара. Ако само размера на стопанстваната земя е делителят, на вас оставям да си отговорите кой е по-голям – един зеленчукопроизводител с 300 декара или един зърнопроизводител с 3 000 декара и въобще дали двата вида производство могат ли да се сравняват.

Основната причина за създаването на тези две категории стопанства (семейни и професионални) са директните плащания и различния модел на прилагането им в „старите” и „новите” държави членки. Докато на запад от Берлинската стена правата на плащане изкуствено са задържали и продължават да задържат размера и подпомагането на земеделските стопани, то на изток  плащането на единица площ доведе да значително преразпределение на основния земеделски ресурс – земята. Това в много голяма степен важи и за нашата страна. Искам да обърна обаче внимание на един неоспорим факт – и семейните, и професионалните стопанства са земеделски производители. Макар и различни по своята същност, тяхната основна цел е да произвеждат земеделска продукция. 


Нека обаче да се върнем обратно към ОСП. Независимо от различните й „реформи” от 1962 г. до ден днешен, нейната основна цел не е променяна – допълване на доходите на земеделските производители. Едва когато се заговори за размера на бюджета за ОСП, политиците решиха да го обосноват, налагайки на земеделския производител задължението да прави екологосъобразно земеделие. Хайде сега да си зададем два обикновени въпроса. Запитайте се имат ли нужда професионалните стопанства от допълване на дохода? Предполагам и сами можете да си отговорите, като имате предвид, че при тях термина не е доход, а дивидент. От друга страна пък могат ли семейните стопанства ефективно да допринесат за борбата с климатичните промени? Вие как мислите, при положение, че те без допълване на техния доход с директни плащания едва ли биха оцелели дълго. 
Тогава какво в крайна сметка се получава? Имаме една ОСП, създадена при едни други условия, за едни други стопанства, която обаче, за да се прилага в „новите” държави членки, трябва да бъде изкуствено „напасната”, за да обхване техните специфики. 

Какъв е ефектът?

Противопоставяне. Семейните стопанства казват субсидиите ми се полагат, защото ОСП е създадена за нас; професионалните стопанства казват нас ни трябват субсидии, защото само при нас ефекта от мерките за справяне с климатичните промени, е ефективен.

Кой е прав? 

Семейните стопанства, които не могат да гарантират продоволствената сигурност, но пък благодарение на тях има селски райони и специфично производство? Или професионалните стопанства, които изхранват Европа и реално могат да допринесат за борбата с климата? За мен такъв дебат, в рамките на ОСП, не трябва да съществува. Както казах по-горе, за добро или за лошо това разделение съществува и политиците трябва не да търсят баланс между тези две категории ферми, а напротив – как да ги насърчат и развиват в синергия. И само за тези от вас, които веднага ще кажат „Ама нали сега се предлага нова реформа”, ще попитам „Кое й е новото?” –  Единно плащане на площ ще има ли? Ще има! Зелено ще има ли? Ще има! Преразпределително ще има ли? Ще има! Плащане за малки и плащане за млади ще има ли? Ще има! Мерките по ПРСР, които сега наричат „интервенции” същите ли ще са? Същите ще са! Тогава?