Силният стремеж на европейските институции за опазване на околната среда може да доведе до неочаквана загуба на субсидии и други неприятни последици за земеделските производители в ЕС. 

Субсидии: Премахват плащания за дейности, вредни за природата

Редица фермерски организации изразиха тревогите си за бъдещето на селското стопанство в Европа във връзка с двете нови стратегии, обявени от Европейската комисия (ЕК) на 20 май - „От фермата до трапезата“ и „Биологично разнообразие 2030“.

Докато се запознават с новите правила, стопаните и браншовете се питат какви дяволи може да се крият в детайлите на представените стратегически документи. 

„Фермерските лобита и заинтересованите страни настояват за предпазливо отношение към стратегиите“, отбелязаха експертите на българското аграрно министерство в бюлетина за  Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС.

Най-голямата фермерска организация в ЕС Копа-Коджека предупреди за застрашаване на стратегическия интерес на ЕС към храните, стабилността, конкурентоспособността на селското стопанство и селскостопанските доходи, които и без това са силно повлияни от пандемията на коронавируса COVID-19, след публикуването на Стратегиите „От фермата до трапезата“ и  „Биологично разнообразие 2030“ на 20 май 2020 г.  

Копа-Коджека настоява за независима оценка на въздействието, преди да се предприемат законодателни действия.

Преди публикуването на предложението за Многогодишната финансова рамка (МФР) и Инструмента за възстановяване на 27 май, организацията отправя предложение за съгласувани политики на ЕС, както и за достатъчно финансиране, за да могат земеделието и горското стопанство да продължат да допринасят за различните цели на Общността, като осигуряване на безопасност и устойчивост на храните, снабдяване с възобновяеми суровини и осигуряване на работни места в селските райони. 

В същото време трябва да продължат екологичните и биологичните практики, както и борбата срещу изменението на климата. Като разглеждат Стратегията „От фермата до трапезата“, от Копа-Коджека отбелязват, че организацията би искала да види бъдещите цели, съпътствани от цялостна оценка на въздействието за земеползването в сектора.  

Те предлагат да има подходяща консултация със съответните заинтересовани страни, по-специално относно използването на продукти за растителна защита, продажби на антимикробни средства, използване на торове и правила за хуманно отношение към животните. 

По отношение на целта 25% от земеделската земя да бъде за биологично земеделие до 2030 г., Копа-Коджека счита, че ЕК трябва да отчита кумулативното социалното и икономическото въздействие на типично по-ниските органични добиви, както и пазара, реалностите и намаляването на конвенционалните добиви поради липсата на необходимите инструменти. 

Освен това от Копа-Коджека подчертават, че всеки тип етикетиране на хранителните стойности и насоките за диети трябва да се основава на здравната наука и да се избягва опростения подход, който може да бъде подвеждащ. 

„Успехът на двете стратегии ще зависи от земеделските стопани, собствениците на гори и техните кооперации“, обобщават от Копа Коджека.

Международната федерация на биоземеделското движение, група към ЕС (IFOAM ЕС), приветства двете стратегии и целта 25% от земеделската земя да е за биологично земеделие до 2030 г., както и мерките за повишаване на търсенето на биологични продукти чрез схеми за насърчаване. 

Федерацията подчертава, че трябва да се преобразува селското стопанство на ЕС за справяне с кризите от климатичните промени и биологичното разнообразие. Селскостопанските системи трябва да станат по-устойчиви. 

Европейският съвет на младите земеделски производители (CEJA) коментира, че двете Стратегии не са успели да предложат дългосрочна визия и е подценена ролята на фермерите и новите поколения в бъдещето на хранителните системи. Те допълват, че ограниченият достъп до земя - най-голямото предизвикателство за младите бъдещи земеделски стопани в ЕС, дори не е споменато в документа и показва, че стратегията „От фермата до трапезата“ не успява да разпознае нуждите и амбициите на земеделските производители в този дебат. 

Европейският съюз за търговия с животни и месо (UECBV) заяви, че иска да види „балансирано подобрение“ на стратегията  „От фермата до трапезата“, за да се гарантира, че тя постига целта „никой да не изостава”. 

Приносът на съюза UECBV към Зелената сделка ще стане чрез продължаване на промоцията за устойчиво животновъдство плюс производство и консумация на месо, като се имат предвид техните дълбоки корени в европейската култура и хранителни навици. 

Производителите от федерацията на Европейските комбинирани фуражи (FEFAC) приветстваха готовността на ЕК за засилване на продоволствената сигурност, както на глобално ниво, така и на равнище ЕС и за устойчивост на селското стопанство и хранителните системи. 

Организацията, която представлява интересите на европейската растително-маслена и протеино-брашнена промишленост - FEDIOL, споделя целта за подпомагане на прехода към по-устойчива хранителна система на ЕС. Оттам заявиха, че предложените пътни карти водят до промени на моделите на потребление и производство, към подобрена устойчивост с потенциални далечни последици за всички участници във веригата включително за потребителите. 

Организацията за хуманно отношение към животните в Европа (Animal health Europe) подкрепя амбицията на ЕК да „върви към справедлива, здрава и екологично чиста хранителна система, с трансформация, основана на иновативни и благоприятни технологии, като същевременно се зачита биоразнообразието и околната среда“.

Приоритетното финансиране на национално и европейско равнище за „иновативно ранно здравеопазване на животните, изследвания чрез програми като „Хоризонт Европа“ ще бъдат ключови за „разработване на нови поколения ваксини и други превантивни инструменти и терапии“.

Комитетът на регионите приветства предложените екологични цели, които са много подобни на тези, предложени от институцията в становището за ОСП след 2020 г. от декември 2018 г. Комитетът предлага да се включат количествено определени екологични цели до 2027 г. в бъдещата ОСП:

• 30% намаление на парниковите газове от селското стопанство във всяка държава-членка;
• удвояване на площта на земята, използвана за биологично производство на ниво държава-членка или поне 30% от използваната земеделска площ (в сравнение с 2017 г.);
• минимум 30% намаление на употребата на пестициди на ниво държава-членка (в сравнение с 2017 г.);
• гаранция, че 100% от повърхностните и подземните води ще отговарят на Директивата за нитратите, без изключения.

Европейската асоциация за защита на културите (ECPA) заявява, че  „би приветствала реалистични цели, отразяващи резултатите от оценка на въздействието.

Следете темата и на cap4us.agri.bg.