Останахме с впечатлението, че това заседание не е окончателно. Директорът на дирекция “Растениевъдство” Петър Кировски каза, че някои от нещата ще бъдат коригирани или допълнени въз основа на нашите коментари. И окончателния вид на предложенията за екосхемите ще излязат по-късно. Това коментира за Агри.БГ председателят на Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-я) Божидар Петков. 

Вижте индикативния график за Кампания 2021

Както той, така и колегите му от браншовите организации, участващи в заседанията на Тематичната работна група (ТРГ) очакват окончателния вариант на предложенията от страна на аграрното министерство. 

“За мен, все още не е добре изпипан въпросът за трайните насаждения за периода откога встъпват в плододаване, защото той зависи от технологиите - дали е първата, третата или петата година. Това е спорен момент. 
Също така за е непрецизирано за колко време младите насаждения ще получават обвързана подкрепа преди да започнат да дават плод”, каза Петков.

Разбира се, има вариант това да стане така че правилата да са гъвкави и да не са унифицирани. 

“Трябва да се промени Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, защото тя е променяна последно преди 20 години. Оттогава технологиите много сериозно се промениха. Ние можем много да си говорим на работната група, но ако се стигне до решаване на спор, се опира до тази наредба”, каза Петков. 
Според него от министерството следва да се забързат и да направят окончателните предложения за новия програмен период, но и да се започне работа по обновяването и промяната на наредбата. 

“Там има неща, които е необходимо кардинално да се променят - гъстота, подложки, година на встъпване в плододаване и др., които оказват съществено влияние”, посочи Петков. 
Той добави, че, според него интервенцията за намаляване на пестицидите също следва да се коригира сериозно. 

В нея се посочва, че използването на 2 от 3 - неизползване на тотални хербициди, включително и глифозат, използването на феромонови уловки и неизползване на препарати от първа група, се счита за изпълнено условия и земеделецът ще може да получава субсидии по дадената екосхема. 

“Но комбинацията от две от трите точки дава възможност за развързване на ръцете да се използват и хербициди, и препаратите от първа група, без да има каквито и да било ограничения. Смятам, че това ще бъде като бомба със закъснител, защото механизмите за контрол и проверка на изпълнение на тези три точки са почти нулеви”, обясни Петков. 

Доказването става чрез проверка на дневниците за растителна защита и чрез разходно-оправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и феромонови уловки на съответните площи, като Петков даде и пример как може да се злоупотребява, без да има реално нарушение. 

Божидар Петков: Земеделски стопанин си купува глифозат, употребява го, но не го отразява в дневника. Купува си 4-5 феромонови уловки и вече отговаря на интервенцията, защото има изпълнени 2 от трите точки. А в същото време си пръска с препарати от 1-ва група за разкош, защото държавата му ги дава със 100% субсидия. А  взима и субсидии за намаляване на пестицидите. 

“По този начин няма да се окаже съществено влияние в изпълнението на реалните европейски цели за намаляване на пестицидите с 50%”, каза председателят на БАМ-я.  
Тук Петков обърна внимание и, че у нас се говори за намаляването на пестицидите до 2030 г. “с до 50%”, докато в документите, които са от Европа е посочено “с 50%”.

“Това “до” може сериозно да компроментира целта, защото ако имаме 10% намаляване на използването на пестициди, също влиза в “до 50%”. Предлагаме да има схема за алтернативна употреба за препарати с не химически произход, които да се доказват с фактури и да са с увеличение спрямо предходна година”, обобщи председателят на БАМ-Я.

Информационната кампания "ОСП работи за нас: Гледай напред" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от програма IMCAP на ЕС.

Следете темата и на cap4us.agri.bg