За да бъдат избегнати бъдещи фалити, множество стопанства имат нужда от подпомагане за подобряване на своята ликвидност. Това каза министърът на земеделието Явор Гечев по време на срещата на земеделските министри на държавите членки и някои ключови партньори на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). 

Гласувайте: Какви са средните Ви добиви от царевица за 2022 г.?

Това е първото участие на България в министерска среща от този формат, след като страната ни получи официална покана за започване на членство в ОИСР в началото на годината. Тя се провежда в периода 3-4 ноември в Париж, Франция, а в нея участие взе и заместник-министър Георги Събев.

Според Гечев разходите и загубите, породени от скорошните международни кризи в областта на здравеопазването и сигурността, са били понесени най-вече от земеделските стопани. 

„Особено внимание следва да се обърне на стимулирането на малките стопанства и осигуряването на пазарен достъп на продукцията им. Фермерите от тези стопанства имат ключова роля в производството на качествени и традиционни селскостопански продукти, както и в задоволяването на местните пазари“, категоричен бе министър Гечев.

Земеделските министри дискутираха още и темата за устойчив растеж на продоволствена сигурност и хранене. 

„Особено важно е да се стимулират цифровите иновации и приложения в селското стопанство, като фактор за възходящ тренд и добавена стойност“, коментира Явор Гечев. 

Във връзка с новата ОСП министърът поясни, че  България е една от малкото държави в ЕС, която е заложила в Стратегическия си план 60% национално съфинансиране, което показва ясното желание на правителството за модернизация на земеделския сектор и повишаване на устойчивостта му. 

„В хода на разработването на СПРЗСР, бяха извършени много анализи. Техните резултати идентифицираха ключови предизвикателства и възможности за развитие на земеделието и селските райони“, допълни агроминистърът.

Министър Гечев съобщи, че с одобрения през месец май 2022 г. Национален план за възстановяване и устойчивост, страната ни създава предпоставки за ускорена зелена и цифрова трансформация за постигане на амбициозните цели на Европейската зелена сделка. Чрез него ще бъдат реализирани два проекта в областта на селско стопанство, целящи активизиране на инвестиционните процеси в аграрния отрасъл за неговото техническо обновление и навлизане на екологични и дигитални иновации в производството. 

„Това са проект „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство“ и проект „Дигитализация на процесите от фермата до трапезата“, които ще се изпълняват до края на 2025 г.“, уточни Явор Гечев.

В дискусията на тема „Трансформиране на производството, изграждане на устойчивост“ министър Гечев посочи, че са изготвени инструменти за борба с природните явления, които са все по-често срещани. 

„От следващата година планираме прилагането на нови практики, които са насочени към създаване на контролирани валежи“, уточни той. 
В допълнение информира още, че България засилва мрежата на противоградова система. Той бе категоричен, че страната ни е възприела стратегическите цели на ЕС, част от които са до 2030 г.  да бъдат намалени по-опасните пестициди и изкуствени торове до 50% и достигане до 10% ландшафтна инфраструктура от земеделските земи, която не се използва за земеделски дейности.

В обобщение на разговорите българският земеделски министър отчете, че следва да се намери баланс между гарантирането на конкурентоспособността на земеделските производители и устойчивостта на сектора. 

„Трябва своевременно да се идентифицират признаците на предстоящи кризи и да се обединяват държавите за адекватна координирана реакция в световен мащаб“, каза в заключение той.

В рамките на заседанието, заместник-министър Георги Събев участва в работната група, посветена на новите умения и приспособяване, като обърна внимание на необходимостта от развитието на цифрови умения сред фермерите и рибарите. 

„Новата Обща селскостопанска политика на ЕС става насочена към по-ефективната употреба на вещества и ресурси като води, почви и биоресурси. В контекста на климатичните изменения е необходимо фермерите да придобият нови умения особено в цифровизация, защото новите технологии ще навлизат все повече в производствените процеси с цел по-ефективно използване на ресурсите“ отбеляза Георги Събев. 

Селските райони имат и друг недостатъчно развит потенциал, а именно селският, аграрният и кулинарен туризъм.

„С местни и регионални традиционни продукти, тези райони могат да привличат посетители, и да възстановяват производства, с което ще се помогне на икономиката на тези региони. В тази връзка Министерството на земеделието на България изготвя Рамкова програма за местни традиционни и регионални традиционни продукти, с помощта на която този потенциал ще се надгради и развие“, сподели пред министрите на земеделието от страните на ОИСР българският земеделски заместник-министър.

 

Информационната кампания "ОСП работи за нас: Много повече от политика!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.

Следете темата и на cap4us.agri.bg