Селскостопанска академия (ССА) обединява повече от 20 института и научни центрове в областта на земеделието и животновъдството, в които работят водещи специалисти и учени, посветени на развитието на сектора. Как се прави селскостопанска наука и могат ли да се кооперират бизнес и учени, разказва в интервю за Агри.БГ проф. Виолета Божанова, председател на ССА

Проф. Божанова, в институтите в системата на Селскостопанска академия са създадени едни от най-добрите български сортове култури. В Стратегическия план за развитие на земеделието пък бяха заложени няколко интервенции за популяризирането на местни сортове. Промени ли се отношението на стопаните към родната селекция?

През последните години започна да се осъзнава на държавно ниво важността на отглеждането на регионални сортове за устойчивото развитие на земеделието и справянето с въздействието от климатичните промени.

Бяха разработени три интервенции в Стратегическия план за развитие на земеделието, които са свързани с подпомагане на отглеждането на адаптирани към регионалните условия и климатичните промени сортове. Едната интервенция е позната от миналия програмен период и тя е свързана с опазване на застрашени от изчезване местни сортове.

Тази мярка вече е традиционна. Има доста голям интерес към нея. Направихме анализ за миналия програмен период и той показа, че в резултат на прилагането и при някои сортове е постигнато достатъчно разширяване на площите и те вече не са застрашени от изчезване. 

Другите две интервенции в областта на  околната среда и климата се прилагат от 2023 г. и са свързани с различни групи култури. Чрез първата интервенция се подпомага отглеждането на сортове от зърнено-житни култури и слънчоглед, устойчиви към климатични промени чрез практики за интегрирано производство.

Чрез втората - се насърчава отглеждането на добре адаптирани сортове плодове, зеленчуци, билки и десертно грозде. По първата мярка обаче няма голям интерес, вероятно тъй като тази форма на производство е по-комплицирана и няма актуализирани ръководства за интегрирано производство. 

Кой трябва да разработи тези ръководства?

Съгласно Наредбата за интегрирано производство на растения и растителни продукти от 2021 г. те трябва да бъдат разработени от ССА съвместно с други научни организации. Създадена е работна група, в момента сме в диалог с МЗХ за разрешаване на проблема и се надявам първото ръководство, свързано с житни култури и слънчоглед да бъде успешно финализирано и да бъде на разположение на фермерите до новия прием на интервенцията през есента. 

Какво налага отглеждането на такива сортове да бъде насърчавано? 

Тези сортове са разработени за конкретните почвено-климатични условия на страната и макар да се отличават с добра продуктивност, отстъпват на някои от чуждестранните сортове, които се отглеждат при твърде високи нива на вложения на торове и препарати за растителна защита.  

Същевременно нашите сортове се характеризират със стабилни добиви в разнообразни години, високо качество, притежават полска устойчивост на най-разпространените за страната патогени. В години с екстремни климатични аномалии от тях се получават по-високи добиви в сравнение с чуждестранните, което осигурява по-голяма сигурност за фермерите.

Натрупаните научни данни показват, че регионалната селекция може да бъде ключ към минимизиране на загубите от неблагоприятните метеорологични условия. Използването на такива сортове води освен до намаляване на загубите от засушаване, ниски и високи температури, но и до намаляване на употребата на препарати за растителна защита и оставя по-нисък екологичен отпечатък. 

Интересът към българските сортове постепенно се възвръща. В каква посока работят институтите в системата на ССА?

Процесът по създаване на нови сортове е труден и продължителен и включва различни етапи, продължаваме изследванията си и създаваме нови по-продуктивни и висококачествени сортове от всички важни за страната земеделски култури. През последната година от Патентно ведомство на институтите от ССА са издадени 31 сертификата за нови сортове растения и са подадени 4 нови заявки.

Преди да подадем един нов сорт за изпитване в ИАСАС той задължително  преминава през многогодишни изследвания, в повечето случаи не само в региона, в който е създаден. Надяваме се през следващите години да имаме финансови възможности да изпитваме кандидат сортовете в повече агроекологични райони, за да имаме по-обективна информация за тяхната стабилност и да правим по-адекватни препоръки за районирането на новите сортове. Искаме да създадем агроекологична мрежа за изпитване на всички нови сортовете – български и чуждестранни, включени в сортовата листа за съответната година, като използваме потенциала на малкото останали квалифицираните експерти по сортоизпитване.

Подобна информация трябва е публична, за да могат земеделските производители да взимат информирано решение кой сорт да отглеждат в стопанствата си. В другите европейски страни са създадени подобни мрежи, които функционират с подкрепата на асоциациите на стопаните. Такава  мрежа от демонстрационни полета може да се поддържа в рамките на нашите институти, тъй като разполагаме със земя, публична собственост и с необходимата експертиза за това. Това е една идея, която се надяваме да успеем да реализираме, като намерим подкрепа, както от фермерските сдружения, така и от МЗХ.  

Трудно ли се прави земеделска наука? През последните години се отделиха повече пари за научни изследвания в областта на земеделието?

През последния програмен период има повече пари за научни изследвания, повече възможности затова да се кооперираме с фермери и с преработватели. Научни екипи от академията съвместно с учени от университетите и БАН участваха в разработването на многобройни задачи, финансирани от МОН в рамките на четири Национални научни програми в областта на здравословните храни, репродуктивни биотехнологии в животновъдството, дигитално растениевъдство и животновъдство и околна среда. 

По подмярка 16.1 за иновации в земеделието към ПРСР изпълняваме 10-11 проекта, които са в най-различни аспекти, като започнем от интегрирана растителна защита, използване на биоторове, биопестициди, дигитални решения за овцевъдството и стигнем до възможности за използване на дигитални методи и дронове за пръскане в овощарството. За всички тези проблеми се търсят иновативни решения заедно с фермерите.

Надявам се проектите да приключат успешно, да бъдем все повече разпознавани като научна институция, която може да участва в разрешаване на проблемите на фермерите. 

Информационната кампания "ОСП работи за нас: По-зелени и умни!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.

Следете темата и на cap4us.agri.bg